EsthGr 7

a Ест.Септ. 3:8-9

1 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. 2 Царят попита Естир и на втория ден от пиршеството: „Какво ти е, царице Естир? Какво е твоето желание, каква е твоята молба? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 3 Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя, нека ми бъде подарен животът – това е моето желание, а също и животът на народа ми – това е моята молба. 4 ^a Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем изтребени, ограбени и поробени, ние и нашите деца – роби и робини. И аз мълчах досега. Така чух да говорят. Но онзи, който ни оклевети, не е достоен за царския дворец.“ 5 Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да извърши това дело?“ 6 Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата.

7 Царят стана от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че е попаднал в тежко положение. 8 Когато царят се върна от градината, видя Аман да се моли на царицата, наведен над леглото ѝ. И царят извика: „Дори и жена ми искаш да похитиш в собствения ми дом!“Като чу това, Аман извърна лице от срам. 9 А Вугатан, един от евнусите, рече на царя: „Ето и дърво за бесилка е приготвил Аман за Мардохей, който предупреди царя за заговора. Това дърво стои в къщата на Аман, високо е петдесет лакътя.“А царят заповяда: „Обесете го на него!“ 10 Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и тогава гневът на царя утихна.